|
|
Държава в Южна Европа, в източната част на Балканския полуостров. Граници: на север - Румъния, на изток - Черно море, на юг - Турция и Гърция, на запад - Съюзна република Югославия и Република Македония.
Площ: 110 993,6 km2
Население (брой): 7,932 984 млн. души (2001)
Столица: София
Официален език: български
Религия: източноправославни (85 %), мюсюлмани (8 %)
Официален празник: 3 март
Парична единица: лев
Административно деление: 28 области
Държавно устройство: парламентарна република. Държавен глава - президент, избиран чрез пряко гласуване за срок от 5 г. Законодателен орган - еднокамарен парламент (Народно събрание) от 240 народни представители с 4-годишен мандат. Изпълнителен орган - Министерски съвет, избиран от Народното събрание по предложение на министър-председателя, на когото президентът възлага съставяне на правителството.
Население: българи, български турци, български цигани, български евреи и др.
Природа: Релефът на България е разнообразен. На север е Дунавската хълмиста равнина, опасана от юг от Предбалкана и Стара планина. В южната част са Горнотракийската низина и Рило-Родопският масив с планините Рила (връх Мусала 2925 m - най-висок на Балканския полуостров), Пирин, Родопи; Средна гора е свързана със Стара планина чрез много планински прагове, между които са Подбалканските котловини (Карловската, Казанлъшката и др.). На югозапад са т.нар. оградни планини и долината на Струма, на югоизток е планината Странджа. Крайбрежието на Черно море е със слаборазчленена брегова ивица, с отвесни скали и с обширни плажове. Главни реки: Дунав, Марица, Места, Струма, Искър, Янтра. Крайбрежни езера (и с лечебна минерална кал) и ледникови езера в Рила и Пирин. Топли и студени минерални извори (над 600). Умереноконтинентален климат с черноморско влияние на изток и средиземноморско влияние на юг. Средна януарска температура от -2 до 2 оС (до -10 оС в планините), средна юлска температура 19-25 оС (до 10 оС в планините), валежи 450-600 mm годишно (до 1300 mm годишно в планините). Смесени широколистни и иглолистни гори, степна растителност. 3 национални парка с обща площ 193 048 ha, 55 резервата с площ 75 975 ha, 35 поддържани резервата с площ
4 451,5 ha, 9 природни парка с площ около 215 000 ha, природни забележителности и защитени местности. 26 от резерватите с обща площ 55 586,8 ha се намират в границите на 3-те национални парка и на 6 природни парка.
Стопанство: През 2001 произведения БВП по текущи цени нараства с 4 % спрямо 2000 и е 13,6 млрд. USD (реалният БВП по паритет на покупателната способност е 48 млрд. USD): селско стопанство 13,6 %, промишленост 28,5 %, услуги 57,9 %; БВП на човек от населението е 1690 USD. Добив на въглища, желязна руда, оловно-цинкови руди и др. Производство на електроенергия, черна и цветна металургия, химическа, текстилна, хранително-вкусова промишленост. Едър рогат добитък, овце, свине, птици. Зърнени култури, лозя, овощия, картофи, тютюн. Туризъм. 4300 km жп линии, 37 300 km шосета, над 1,25 млн. бр.р.т. морски търговски флот.
Главни пристанища: Бургас, Варна, Видин, Русе.
Износ: 5,113 млрд. USD - черни и цветни метали, шивашки изделия, химически продукти и влакна, храни, напитки, тютюневи изделия, отливки, метални изделия и машини и др. (Италия, Турция, Германия, Гърция, Югославия, Русия, Франция, Белгия, САЩ).
Внос: 6,693 млрд. USD - въглища, нефт, природен газ, отливки, метални изделия и машини, електротехнически машини, оборудване и прецизна техника, химически продукти и влакна, транспортни средства и др. (Русия, Германия, Италия, Гърция, Франция, Австрия, САЩ).
История: Българските земи са обитавани още през средния период на палеолита. Находки от неолита са открити във Варненско, Видинско, Великотърновско, Софийско, Троянско, Родопите, Новозагорско (виж Карановска хронологична система) и др.; от енеолита е Варненският некропол, който доказва наличието на развита цивилизация в Югоизточна Европа (виж и Хотнишко съкровище). Бронзовата епоха е свързана с траките и тяхната богата материална култура. 11-6 в. пр. Хр. - през ранната желязна епоха се създават тракийски държавни обединения, най-обширно е Одриското царство. 7-6 в. пр. Хр. - гръцка колонизация по западния черноморски бряг (виж антични селища). 6-2 в. пр. Хр. - разцвет на тракийската култура (виж "Сборяново", Долината на тракийските царе). 1 в. пр. Хр. - 1 в. сл. Хр. - траките са покорени от Рим и земите им са превърнати в римски провинции. 395 - в пределите на Византия. 6-7 в. - установяване на славяните на Балканския полуостров. 663 - след разпадането на Велика България част от прабългарите начело с хан Аспарух се заселват в местността Онгъл, 680-681 - заедно със седемте славянски племена и северите образуват българската държава като обединение в борбата им с Византия, столица - Плиска (виж Първо българско царство). 8-9 в. - политическо издигане и териториално разширение при хан Тервел и особено при хан Крум, когато на запад България стига до империята на Карл I Велики. 864 - покръстване на българите при княз Борис I. 9 в. - в България са приети учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Ангеларий; в Охрид, в Плиска и по-късно във Велики Преслав се създават книжовни средища, България става център на славянската култура. 870 - на Вселенския събор в Константинопол е учредена автономна Българска църква начело с архиепископ Йосиф (Стефан). 893-927 - при цар Симеон I са завоювани нови територии, България граничи с Черно, Бяло и Адриатическо море; формира се българската народност от различни етнокултурни общности - българи и славяни, възприели традициите на античното население по българските земи (Златен век на българската култура). 10 в. - при царете Петър I и Борис II България отслабва поради вътрешни размирици; поява на богомилството. 971 - Източна България е завладяна от Византия; столицата се премества последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля, Охрид. 1018 - след продължителни войни за запазване на независимостта на България е наложено византийско владичество. 11 в. - борби за възстановяване на българската държава: 1040 - въстание начело с Петър Делян, 1074 - бунт на Нестор в Дръстър, 1078 - вълнения в Средец и Месамбрия. 1186 - като резултат от въстанието, ръководено от Асен и Петър, е създадено Второто българско царство, столица - Търновград. 12 в. - укрепване на българската държава, военни успехи при цар Калоян. 1218-41 - териториално разширение, стопанско и културно развитие при цар Иван Асен II (виж Търновски надписи); възобновяване на Българската патриаршия. 1241-80 - нашествия на татарите, разпокъсване и упадък при цар Константин Тих Асен; въстание на Ивайло. 14 в. - след период на стабилизиране при цар Тодор Светослав се засилват стремежите на българските боляри за откъсване от централната власт; войни между съседните балкански държави. 1371 - разделяне на България между наследниците на Иван Александър Асен (Иван Срацимир получава Видинското царство, Иван Шишман - Търновското царство). Отслабване на България, османски нашествия и териториални загуби. Културният живот в Търново е в подем. 1396 - покоряване на България, начало на османското владичество. 15 в. - въстание на Константин и Фружин, походи на крал Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. - съпротива срещу османската власт: хайдутство, Търновски въстания, Чипровско въстание, Карпошово въстание. 18 в. - начало на Възраждането на българския народ. Паисий Хилендарски, Софроний Врачански; въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1735-39) и Руско-турската война (1768-74). 19 в. - развитие на нацоналната просвета и култура: П. Берон, В. Априлов, Неофит Рилски, Н. Геров, И. Богоров, П. Р. Славейков, братя Д. и К. Миладинови; по време на Кримската война са създадени Добродетелната дружина и "Тайното общество". 3 апр. 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от Вселенската патриаршия. 27 февр. 1870 - ферман за учредяване на Българската екзархия. 1872 - Антим I е избран за български екзарх. 1860-78 - организирано националноосвободително революционно движение; Г. С. Раковски основава Таен централен български комитет, Л. Каравелов, Х. Ботев и В. Левски учредяват Български революционен централен комитет; последователно избухват Старозагорското въстание и Априлското въстание, организирано и ръководено от С. Стамболов, И. Драгостинов, С. Заимов, Г. Бенковски, П. Волов, Т. Каблешков, З. Стоянов, Г. и Н. Обретенови и др. 12 апр. 1877 - 19 ян. 1878 - Руско-турска освободителна война. 19 февр. (3 март) 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава; подписан е Берлинският договор (1 юли); създадени са Княжество България (с изборен княз) и Източна Румелия (с назначаван от Високата порта генерал-губернатор християнин), а Южна Тракия и Македония остават подвластни на Османската империя; избухва Кресненско-Разложкото въстание срещу разединението на българските земи. 1879 - А. Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия (13 март); свикано е Учредителното народно събрание (10 февр.), което приема Търновската конституция (16 апр.) и избира София за столица на княжеството; заседава I велико народно събрание (17 апр. - 26 юни), което избира Александър I Български за български княз (17 апр.); обособяват се политически партии - Либерална и Консервативна; управление на I българско правителство с министър-председател Т. Бурмов (5 юли - 24 ноем.). 6 септ. (18 септ.) 1885 - Съединение на Източна Румелия с Княжество България. 1887 - германският принц Фердинанд Сакс Кобург Гота е избран за княз (25 юни); управление на С. Стамболов (до 1894). 1893 - създадена е Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Д. Груев и Г. Делчев. 1894-99 - България се управлява от правителствата на К. Стоилов. 1899-1901 - на власт са т.нар. радослависти (Д. Греков, Т. Иванчов и В. Радославов). 1903 - избухва Илинденско-Преображенското въстание; II стамболовистки режим. 22 септ. (5 окт.) 1908 - провъзгласяване независимостта на България, княз Фердинанд I получава титлата цар. 1912-13 - Балканска война и Междусъюзническа война; България е победена от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция; I национална катастрофа. 1915-18 - участие на България на страната на Централните сили в I световна война; II национална катастрофа; Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III. 1919 - Ньойският мирен договор налага на България репарации и загуба на територии (Южна Добруджа, Западните покрайнини, Струмишко и Беломорието). 1923 - свалено е правителството на Българския земеделски народен съюз начело с А. Стамболийски; управление на Народния сговор, съпротивата на левите сили (комунисти и земеделци) срещу правителството на А. Цанков води до избухване на Септемврийските бунтове 1923. 1926-31 - правителство на Демократическия сговор. 1931-34 - управление на Народния блок. 19 май 1934 - военен преврат, организиран от "Звено" и Военния съюз, министър-председател К. Георгиев. 1935-40 - правителства на П. Златев, А. Тошев, Г. Кьосеиванов; сключени са Българо-югославският пакт (1937), Солунското споразумение (1938) между България и страните от Балканския пакт, договори със СССР. 1940 - по Крайовския договор Южна Добруджа е върната на България. 1941-43 - правителството на Б. Филов присъединява България към Тристранния пакт (1 март 1941); установява българска държавна и военна администрация в източната част на Вардарска Македония и Беломорска Тракия (апр. 1941), обявява "Символична война" на САЩ и Великобритания (12 дек. 1941); избягнато е военно участие на Източния фронт; българските евреи са спасени от депортиране; формирани са Националният комитет на Отечествения фронт (1942) и Народоосвободителната въстаническа армия (апр. 1943); умира цар Борис III (28 авг. 1943); съставено е регентство (принц Кирил, Б. Филов и генерал Н. Михов), което управлява вместо малолетния цар Симеон II. Въздушни бомбардировки (1943-44). 1944 - правителство на И. Багрянов (1 юни - 1 септ.) и на К. Муравиев (2-8 септ.); Съветският съюз обявява война на България (5 септ.); България обявява война на Германия (8 септ.); правителство на Отечествения фронт начело с К. Георгиев (9 септ.). 1944-45 - участие на България в заключителния етап на II световна война. 1946-47 - референдум (8 септ. 1946) и обявяване на републиката (15 септ. 1946); на власт идва БКП, разтурени са политическите партии, приета е нова конституция (4 дек. 1947), национализация на индустрията и банките, коопериране на земята, налагане на съветски тоталитарен модел на управление. Начело на БКП и на държавата застават Г. Димитров (1946-49), В. Коларов (1949-50), В. Червенков (1950-56), А. Югов (1956-62), Т. Живков - I секретар на ЦК на БКП (1954-81), министър-председател (1962-71), председател на Държавния съвет на НРБ (1971-89) и генерален секретар на ЦК на БКП (1981-89). 1971 - приета е нова конституция. 1989 - начало на демократичните промени, реформаторските сили в централното ръководство на БКП сменят Т. Живков с П. Младенов (10 ноем.); възстановени са политическите права и гражданските свободи; възстановена е многопартийната система на управление, създаден е Съюзът на демократичните сили (7 дек.). 1990 - председател (президент) П. Младенов; избори за VII велико народно събрание, което избира за президент Ж. Желев, за вицепрезидент - А. Семерджиев (1 авг.), приема нова конституция (12 юли 1991). Министър-председатели: А. Луканов (1990), Д. Попов (1990-91). 1991 - избори за ХХXVI народно събрание, което приема закони за връщането на земеделските земи, за реституцията на собствеността, национализирана през 1947, за приватизацията, за инвестициите. Министър-председатели: Ф. Димитров (1991-92), Л. Беров (1992-94). 1992 - президентски избори, Ж. Желев е избран за президент, Б. Димитрова - за вицепрезидент (подава оставка 1993). 1994 - служебен кабинет с министър-председателка Р. Инджова; избори за ХХXVII народно събрание. Министър-председател Ж. Виденов (1995-97). 1996 - президентски избори, П. Стоянов е избран за президент, Т. Кавалджиев - за вицепрезидент. 1997 - служебен кабинет с министър-председател С. Софиянски (13 февр.); парламентарни избори за ХХXVIII народно събрание, министър-председател И. Костов (21 май). 2001 - избори за ХХXIX народно събрание, министър-председател С. Сакскобургготски (24 юли); президентски избори, Г. Първанов е избран за президент, А. Марин - за вицепрезидент. България е членка на ООН (1955) и на още 53 международни организации. През ноември 2002 получава покана за членство в НАТО.
БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ
Първо българско царство
Хан Аспарух 680–700
Хан Тервел 700–718
Хан Кормисош ок. 721–738
Хан Севар 738–753 или 754
Хан Винех 753 или 754–760
Хан Телец 760–763
Хан Сабин 763–766
Хан Умор авг.–септ. 766
Хан Токту 766–767
Хан Паган 767–768
Хан Телериг 768–777
Хан Кардам 777–803
Хан Крум 803–814
Хан Омуртаг 814–831
Хан Маламир 831–836
Хан Пресиян 836–852
Княз Борис I 864–889; 852–864 – хан
Княз Владимир 889–893
Цар Симеон I 913–927; 893–913 – княз
Цар Петър I 927–969
Цар Борис II 970–971
Цар Роман 977–997
Цар Самуил 997–1014
Цар Гавраил Радомир 1014–1015
Цар Иван Владислав 1015–1018
Второ българско царство
Цар Иван Асен I 1186, 1190–1196
Цар Петър II 1186–1190 и 1196–1197
Цар Калоян 1197–1207
Цар Борил 1207–1218
Цар Иван Асен II 1218–1241
Цар Калиман I 1241–1246
Цар Михаил II Асен 1246–1256
Цар Калиман II 1256
Цар Мицо Асен 1256–1257
Цар Константин Тих Асен 1257–1277
Цар Ивайло 1278–1279
Цар Иван Асен III 1279–1280
Цар Георги I Тертер 1280–1292
Цар Смилец 1292–1298
Цар Чака 1299–1300
Цар Тодор Светослав 1300–1321
Цар Георги II Тертер 1321–1322
Цар Михаил III Шишман Асен 1323–1330
Цар Иван Стефан 1330–1331
Цар Иван Александър Асен 1331–1371
Цар Иван Шишман 1371–1393
Цар Иван Срацимир 1356–65, 1370–96
Трето българско царство
Княз Александър I Български 17 апр. 1879 – 26 авг. 1886
Цар Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски 22 септ. 1908 – 3 окт. 1918; 25 юни 1887 – 22 септ. 1908 – княз
Цар Борис III 3 окт. 1918 – 28 авг. 1943
Цар Симеон II 28 авг. 1943 – 15 септ. 1946
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ
Тодор Живков 9.VII.1971 – 15.VI.1976
16.VI.1976 – 16.VI.1981
17.VI.1981 – 8.VI.1986
19.VI.1986 –17.ХI.1989
Петър Младенов 17.ХI.1989 – 3.IV.1990
ПРЕЗИДЕНТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Петър Младенов 3.IV.1990 – 5.VII.1990
Желю Желев 1.VIII.1990 – 22.I.1997
Петър Стоянов 22.I.1997 – 22.I.2002
Георги Първанов 22.I.2002
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Учредително събрание Антим I 14.II.1879 – 16.IV.1879
I велико народно събрание Антим I 17.IV.1879 – 26.VI.1879
I обикновено народно събрание Петко Каравелов 21.Х.1879 – 24.ХI.1879
II обикновено народно събрание Петко Каравелов 23.III.1880 – 26.III.1880
Петко Славейков 26.III.1880 – 28.ХI.1880
Никола Сукнаров 29.ХI.1880 – 18.ХII.1880
II велико народно събрание Тодор Икономов 1.VII.1881
III обикновено народно събрание митрополит Симеон 11.ХII.1882 – 8.IХ.1883
Димитър Греков 9.IХ.1883 – 25.ХII.1883
IV обикновено народно събраниеПетко Каравелов 27.VI.1884 – 30.VI.1884
Стефан Стамболов 30.VI.1884 –26.VIII.1886
Георги Живков 1.IХ.1886 – 6.IХ.1886
III велико народно събрание Георги Живков 19.Х.1886 – 1.ХI.1886
Димитър Тончев 22.VI.1887 – 3.VIII.1887
V обикновено народно събрание Димитър Тончев 15.Х.1887 – 12.ХII.1888
Захари Стоянов 13.ХII.1888 – 6.IХ.1889
Панайот Славков 22.Х.1889 – 15.Х.1890
VI обикновено народно събрание Панайот Славков 15.Х.1890 – 12.ХII.1892
Димитър Петков 14.ХII.1892 – 3.V.1893
IV велико народно събрание Димитър Петков 3.V.1893 – 17.V.1893
VII обикновено народно събрание Димитър Петков 15.Х.1893 – 19.ХI.1893
Георги Живков 20.ХI.1893 – 1.VIII.1894
VIII обикновено народно събрание Теодор Теодоров 15.Х.1894 – 10.Х.1896
IХ обикновено народно събраниеГеорги Янкулов 1.ХII.1896 – 19.ХII.1898
Х обикновено народно събрание Димитър Вачов 16.V.1899 – 1.Х.1899
Жечо Бакалов 18.Х.1899 – 29.IХ.1900
ХI обикновено народно събраниеИван Е. Гешов 22.II.1901 – 25.Х.1901
Марко Балабанов 25.Х.1901 – 23.ХII.1901
ХII обикновено народно събрание Драган Цанков 22.IV.1902 – 21.VIII.1903
ХIII обикновено народно събрание Петър Стайков 2.ХI.1903 – 30.I.1904
Тодор Гатев 20.Х.1904 – 18.ХII.1905
Петър Гудев 17.Х.1905 – 2.III.1907
Добри Петков 5.III.1907 – 18.IV.1908
ХIV обикновено народно събрание Христо Славейков 15.VI.1908 – 15.IХ.1910
Петър Ораховац 15.Х.1910 – 15.II.1911
V велико народно събрание Стоян Данев 9.VI.1911 – 9.VII.1911
ХV обикновено народно събрание Стоян Данев 15.Х.1911 – 1.VI.1913
Иван Е. Гешов 26.VI.1913 – 23.VII.1913
ХVI обикновено народно събрание Димитър Вачов 19.ХII.1913 – 31.ХII.1913
ХVII обикновено народно събрание Димитър Вачов 20.III.1914 – 15.IV.1919
ХVIII обикновено народно събраниеНайчо Цанов 10.Х.1919*
ХIХ обикновено народно събрание Александър Ботев 15.IV.1920 – 24.VI.1921
Недялко Атанасов 4.ХI.1921 – 11.III.1923
ХХ обикновено народно събраниеАлександър Ботев 21.V.1923 – 11.VI.1923
ХХI обикновено народно събраниеТодор Кулев 9.ХII.1923 – 4.I.1926
Александър Цанков 5.I.1926 – 15.IV.1927
ХХII обикновено народно събрание Александър Цанков 19.VI.1927 – 15.V.1930
Никола Найденов 21.V.1930 – 15.IV.1931
ХХIII обикновено народно събрание Стефан Стефанов 20.VIII.1931 – 12.Х.1931
Александър Малинов 15.Х.1931 – 18.V.1934
ХХIV обикновено народно събрание Стойчо Мошанов 22.V.1938 – 24.Х.1939
ХХV обикновено народно събрание Никола Логофетов 24.II.1940 – 16.V.1941
Христо Калфов 16.V.1941 – 23.VIII.1944
ХХVI обикновено народно събрание Васил Коларов 15.ХII.1945 – 6.ХI.1946
VI велико народно събрание Васил Коларов 7.ХI.1946 – 21.Х.1949
I (XXVII) народно събрание Фердинанд Козовски 1.II.1950 – 2.ХII.1953
II (XXVIII) народно събрание Фердинанд Козовски 14.I.1954 – 11.ХII.1957
III (XXIX) народно събраниеФердинанд Козовски 13.I.1958 – 4.ХI.1961
IV (XXX) народно събрание Фердинанд Козовски 15.III.1962 – 12.IХ.1965
Сава Гановски 6.ХII.1965 – 8.ХII.1965
V (XXXI) народно събрание Сава Гановски 11.III.1966 – 18.V.1971
VI (XXXII) народно събрание Георги Трайков 7.VII.1971 – 27.IV.1972
Владимир Бонев 27.IV.1972 – 9.III.1976
VII (XXXIII) народно събраниеВладимир Бонев 15.VI.1976 – 7.IV.1981
VIII (XXXIV) народно събрание Станко Тодоров 16.VI.1981 – 21.III.1986
IХ (XXXV) народно събрание Станко Тодоров 17.VI.1986 – 3.IV.1990
VII велико народно събрание Николай Тодоров 18.VII.1990 – 12.VII.1991**
ХХХVI народно събрание Стефан Савов 4.ХI.1991 – 24.IХ.1992
Александър Йорданов 5.ХI.1992 – 17.Х.1994
ХХХVII народно събраниеБлаговест Сендов 12.I.1995 – 19.II.1997
ХХХVIII народно събраниеЙордан Соколов 7.V.1997 – 13.IV.2001
XXXIX народно събрание Огнян Герджиков 5.VII.2001
*Н. Цанов подава оставка по политически причини на посочената дата и ХVIII обикновено народно събрание (2.X.1919–20.II.1920) се ръководи от подпредседателя Недялко Атанасов.
**VII велико народно събрание след разпускането си на 12.VII.1991 продължава като обикновено народно събрание до 2.Х.1991.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ
Тодор Бурмов 5.VII.1879 – 24.ХI.1879
Васил Друмев (митрополит Климент) 24.ХI.1879 – 24.III.1880
Драган Цанков 24.III.1880 – 28.ХI.1880
Петко Каравелов 28.ХI.1880 – 27.IV.1881
Казимир Ернрот 27.IV.1881 – 1.VII.1881
без министър-председател 1.VII.1881 – 23.VI.1882
Леонид Соболев 23.VI.1882 – 7.IХ.1883
Драган Цанков 7.IХ.1883 – 29.VI.1884
Петко Каравелов 29.VI.1884 – 9.VIII.1886
Васил Друмев (митрополит Климент) 9.VIII.1886 – 12.VIII.1886
Петко Каравелов 12.VIII.1886 – 16.VIII.1886
Васил Радославов 16.VIII.1886 – 28.VI.1887
Константин Стоилов 28.VI.1887 – 20.VIII.1887
Стефан Стамболов 20.VIII.1887 – 19.V.1894
Константин Стоилов 19.V.1894 – 9.ХII.1894
Константин Стоилов 9.ХII.1894 – 18.I.1899
Димитър Греков 18.I.1899 – 1.Х. 1899
Тодор Иванчов 1.Х.1899 – 27.ХI.1900
Тодор Иванчов 27.ХI.1900 – 12.I.1901
Рачо Петров 12.I.1901 – 20.II.1901
Петко Каравелов 20.II.1901 – 22.ХII.1901
Стоян Данев 22.ХII.1901 – 6.V.1903
Рачо Петров 6.V.1903 – 23.Х.1906
Димитър Петков 23.Х.1906 – 26.II.1907
Димитър Станчов 27.II.1907 – 3.III.1907
Петър Гудев 3.III.1907 – 16.I.1908
Александър Малинов 16.I.1908 – 5.IХ.1910
Александър Малинов 5.IХ.1910 – 16.III.1911
Иван Е. Гешов 16.III.1911 – 1.VI.1913
Стоян Данев 1.VI.1913 – 4.VII.1913
Васил Радославов 4.VII.1913 – 20.ХII.1913
Васил Радославов 23.ХII.1913 – 21.VI.1918
Александър Малинов 21.VI.1918 – 17.Х.1918
Александър Малинов 17.Х.1918 – 28.ХI.1918
Теодор Теодоров 28.ХI.1918 – 7.V.1919
Теодор Теодоров 7.V.1919 – 6.Х.1919
Александър Стамболийски 7.Х.1919 – 9.VI.1923
Александър Цанков 9.VI.1923 – 22.IХ.1923
Александър Цанков 22.IX.1923 – 4.I.1926
Андрей Ляпчев 4.I.1926 – 12.IХ.1928
Андрей Ляпчев 12.IХ.1928 – 15.V.1930
Андрей Ляпчев 15.V.1930 – 29.VI.1931
Александър Малинов 29.VI.1931 – 12.Х.1931
Никола Мушанов 12.Х.1931 – 7.IХ.1932
Никола Мушанов 7.IХ.1932 – 31.ХII.1932
Никола Мушанов 31.ХII.1932 – 19.V.1934
Кимон Георгиев 19.V.1934 – 22.I.1935
Пенчо Златев 22.I.1935 – 21.IV.1935
Андрей Тошев 21.IV.1935 – 23.ХI.1935
Георги Кьосеиванов 23.ХI.1935 – 4.VII.1936
Георги Кьосеиванов 4.VII.1936 – 14.ХI.1938
Георги Кьосеиванов 14.ХI.1938 – 24.Х.1939
Георги Кьосеиванов 24.Х.1939 – 16.II.1940
Богдан Филов 16.II.1940 – 11.IV.1942
Богдан Филов 11.IV.1942 – 14.IХ.1943
Добри Божилов 14.IХ.1943 – 1.VI.1944
Иван Багрянов 1.VI.1944 – 2.IХ.1944
Константин Муравиев 2.IХ.1944 – 8.IХ.1944
Кимон Георгиев 9.IХ.1944 – 31.III.1946
Кимон Георгиев 31.III.1946 – 23.ХI.1946
Георги Димитров 23.ХI.1946 – 11.ХII.1947
Георги Димитров 11.ХII.1947 – 2.VII.1949
Васил Коларов 20.VII.1949 – 20.I.1950
Васил Коларов 20.I.1950 – 23.I.1950
Вълко Червенков 3.II.1950 – 16.I.1954
Вълко Червенков 16.I.1954 – 18.IV.1956
Антон Югов 18.IV.1956 – 15.I.1958
Антон Югов 15.I.1958 – 17.III.1962
Антон Югов 17.III.1962 – 20.ХI.1962
Тодор Живков 20.ХI.1962 – 12.III.1966
Тодор Живков 12.III.1966 – 9.VII.1971
Станко Тодоров 9.VII.1971 – 15.VI.1976
Станко Тодоров 17.VI.1976 – 18.VI.1981
Гриша Филипов 18.VI.1981 – 24.III.1986
Георги Атанасов 24.III.1986 – 19.VI.1986
Георги Атанасов 19.VI.1986 – 8.II.1990
Андрей Луканов 8.II.1990 – 22.IХ.1990
Андрей Луканов 22.IХ.1990 – 20.ХII.1990
Димитър Попов 20.ХII.1990 – 8.ХI.1991
Филип Димитров 8.ХI.1991 – 30.ХII.1992
Любен Беров 30.ХII.1992 – 17.Х.1994
Ренета Инджова 17.Х.1994 – 26.I.1995
Жан Виденов 26.I.1995 – 12.II.1997
Стефан Софиянски 12.II.1997 – 21.V.1997
Иван Костов 21.V.1997 – 24.VII.2001
Симеон Сакскобургготски 24.VII.2001
|
Това обаче е само текста на химна !!!
|
|
Автор:Цветан Радославов
Това обаче е само текста на химна !!!
|
|
Химн
Химн на Република България е песента "Мила Родино".
Мила родино
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Химнът на България се основава на музиката и текста, написани от Цветан Радославов през 1885г. Той ги композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война.
"Мила Родино" става национален химн на България през 1964 г. Текстът е променян многократно. За последен път - през 1990 година.
 
|
|
|
